Анализи

Видове избирателни системи - предимства и недостатъци [7 юли 2005]

Видове избирателни системи - предимства и недостатъци Представителната демокрация е единственият механизъм за упражняване на държавната власт в модерната държава, в която политически равнопоставените граждани избират определен брой хора помежду си. Избраните представляват и осъществяват общите интереси чрез властовия ресурс на държавната власт, упълномощени и ограничени от закона и Конституцията. В теорията и практиката на изборите съществуват различни системи, чрез които се осъществява подбора на представителите на властта. Механизмът на избор е от изключителна важност за представителността, за модела на политическо управление и за стабилността на цялата политическа система.
На първите парламентарни избори за Велико Народно събрание през 1990 г. у нас се възприе вариант на смесена избирателна система, но за следващите редовни парламентарни избори се наложи и утвърди пропорционална избирателна система с 4 % праг за влизане в парламента, при която се гласува в многомандатни избирателни райони за фиксирани партийни листи. Въпреки това дискусиите за това, коя е най-удачната система за България, продължават и ще продължават и за в бъдеще, докато не се намери онзи относително стабилен и ефективен модел на управление на страната и докато не се извърши процес на консолидация на партийната система.
В тази връзка е важно да припомним предимствата и недостатъците на видовете избирателни системи и да очертаем възможните промени за подобряване на политическото представителство у нас. Както е известно избирателните системи представляват набор от законодателно установени правила, по които се провеждат изборите, и механизми, по които се определят изборните резултати, т.е. начинът, по който подадените гласове се трансформират в мандати. От вида избирателна система зависи кой ще спечели изборите и с колко. Това обяснява защо преди всеки парламентарен вот у нас винаги се подновява спорът за вида на избирателната система.
В демократичните държави по света се прилагат три основни електорални системи – мажоритарна, пропорционална и смесена. Мажоритарната избирателна система предшества останалите и доминира в страни, където либералната демокрация се установява най-рано, каквито са САЩ и Великобритания. Тя се характеризира с това, че изборите печели този кандидат, който получи мнозинството от гласовете на избирателите в даден избирателен район или в национален мащаб. Мажоритарната система се прилага главно в два варианта. Първият вариант е проста мажоритарна система, при която печели този кандидат, който получи най-много гласове в изборния процес, независимо от броя на кандидатите (САЩ, Великобритания и Канада). При вторият вариант мажоритарна система съществува изискването спечелилият кандидат да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове (50 +1), за да спечели изборите. За достигането на този резултат се въвежда втори тур, ако на първи тур от всички представили се кандидати никой не получи абсолютно мнозинство. При тази система се цели избраният кандидат да получи подкрепата на повече от половината избиратели за разлика от простата мажоритарна система.
Пропорционалната избирателна система се въвежда след мажоритарната (за първи път в Белгия през 1889 г.) под влияние на идеята за справедливо и равномерно представителство на политическите сили в парламентарните институции. Тази система се прилага в различни варианти в отделните страни, като най-известни са два. При първият вариант на системата се предлагат партийни листи в национален мащаб (Израел, Холандия) или в отделни избирателни райони, на които е разделена съответната държава. Този вариант се прилага в много европейски държави, включително и в България. Съществува вариант обаче, при който избирателите, гласуващи за съответна листа, представена от дадена партия, определят и степенуват предложените кандидати. Първоначално се елиминират кандидатите, получили най-малко гласове, докато се стигне до запълване на местата в парламента от най-добре представилите се кандидати (Ирландия, Малта).
През последните десетилетия в редица държави се въвеждат и смесени варианти, които съчетават елементи от мажоритарната и пропорционалната система. При тях се дава възможност от една страна на избирателите да гласуват с две бюлетини – с една за колективна листа на дадена партия, а с друга да определят своята преференция към един или друг кандидат (Германия). Съществува и вариант, при който се предоставя възможност определен брой от местата в парламента да се определят по мажоритарната избирателна система, а друга част да бъде запазена за избрани кандидати по пропорционалната система (Италия). С това се цели постигането на по-добър баланс на представените в страната интереси.

Какви са основните различия между мажоритарната и пропорционалната система?

Мажоритарната система набляга преди всичко на принципа на ефективното управление и според нейните привърженици спомага за формирането на по-стабилни правителства, основани на стабилни парламентарни мнозинства (при двупартийна система). Една от съществените критики към системата е, че предизвиква в редица случаи т.нар. “произведени мнозинства”. Партията, която получи най-висок изборен резултат при преразпределение на местата в парламента получава сравнително по-голям дял, сравнен с дела от гласовете по време на избори. Поради това се получава често така, че една партия, която е постигнала най-добър резултат, въпреки че е получила по-малко от 50 % от гласовете, при тяхното разпределение в парламента получава значително по-голямо представителство, което е неадекватно на реалното влияние на партията в страната. Пропорционалната система, от своя страна, набляга на представителността на законодателния орган и нуждата да бъдат отчетени широк кръг социални и политически интереси в неговата дейност. Основните предимства и недостатъци на двете системи могат да бъдат сведени до следните аспекти:

Мажоритарна система
- Предотвратява партийната фрагментация, но малките партии имат ограничени възможности да получат места в парламента.
- Поощрява партийната концентрация и тенденцията към създаване на двупартийни системи.
- Поощрява стабилни правителства, подкрепяни от мнозинства на една или няколко партии в парламента и с това по-голяма политическа стабилност.
- Позволява на избирателите да гласуват за дадена личност и да се влияят по-малко от неговата партийна принадлежност.
- Позволява на избирателите да решават по-директно коя политическа партия трябва да формира правителството, вместо да се осланят на ръководствата на партиите в процеса на формиране на коалиционни правителства, типично явление при пропорционалната система.

Пропорционална система
- Осигурява по-добро представителство на основните социални интереси в парламента и по-точно подкрепата на населението за една или друга партия.
- Предотвратява възникването на политически мнозинства в парламента, което не отговаря на истинските предпочитания сред електората.
- Поощрява формирането на парламентарни мнозинства по пътя на преговорите и компромиса, в което могат да участват значими социални, етнически и религиозни групи.
- В голяма степен взема предвид промените в обществото и новите политически тенденции, които пренася в парламента.
- Преодолява опасността от монополизиране на политическия живот в някои големи партии, които дължат своите позиции предимно на електоралната система, а това води до ограничаване на ефективността на действие на демократичните институции.

Политическото въздействие и последици на мажоритарната и пропорционалната система зависят от политическата култура и историческите традиции в дадена страна, но същевременно и от политическите интереси на основните социални и политически групи. Електоралната система има важно значение за общото функциониране на политическата система и политическия процес и затова тя е един от динамичните елементи, подложен често на дискусии и промени. Има държави, където избирателните системи не са променяни със столетия, което е резултат на съществуващия консенсус в обществото относно легитимността на съответната електорална система и дейността на институциите, което не поражда желание за нейната промяна сред мнозинството от гражданите (САЩ и Великобритания). В други държави се наблюдават чести промени в избирателната система, което е резултат от поляризацията в отношенията на политическите сили. Това е по-характерно за страни, намиращи се в политически преход от един режим към друг. Липсата на опит и традиции в тях е сред основните фактори да се търси най-добрия вариант на електорална система. В страните с неустановена партийна система се наблюдава промяна на тяснопартийните интереси, които се проявяват в чести промени на избирателните системи.
През последните години в българското общество все по-сериозно се прокарва идеята за промяна на избирателната система, за да се постигне по-добро функциониране на политическата сфера. Последните парламентарни избори у нас отбелязаха най-ниската избирателна активност, която се разглежда като индикатор за конфликт между интересите на избирателите и тези на политическия елит. Те показват не само традиционното недоволство от управлението, но и сериозно недоверие към политиците като цяло. Това от своя страна провокира все по-широко изразяване в общественото пространство на очаквания за въвеждането на мажоритарен елемент в избирателната система или нейната цялостна промяна. При сегашните условия все по-често се налага тезата за криза в представителността на управлението и в държавността, защото установената у нас избирателна система води до възпроизвеждане на политическия елит. Тя предоставя възможност на провалили се народни представители да бъдат избирани отново. Създава условия за корупция и стимулира от своя страна появата на радикални и популистки партии. С оглед обаче на спецификите и традициите в обществото на този етап от развитието на страната пропорционалната система се оказва по-добрия вариант. Поради това част от привържениците на идеята за промяна на избирателния закон у нас застъпват идеята за въвеждане на пропорционална избирателна система от преференциален тип.

Пропорционална избирателна система от преференциален тип

Пропорционалната избирателна система от преференциален тип е двустепенна избирателна система, при която се гласува за политическа партия или коалиция и в рамките на избраната политическа сила се гласува за личност. След преброяване на резултатите, се извършва реална наредба на листите във всички бюлетини съобразно общия брой получени гласове „ЗА” (отметки) за всеки един кандидат за народен представител. Максималният брой кандидати в дадена бюлетина е 2N, където N е броят на мандатите за конкретния многомандатен избирателен район.

Какви са предимствата на системата?

На първо място пропорционалната избирателна система от преференциален тип удовлетворява обществените очаквания за мажоритарен елемент в избирателната система като запазва действащата в момента система на избор. Тя разширява правата на избирателите като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите за народни представители и повишава степента им на ангажираност, отговорност и активност. Преференциалната избирателна система е насочена към грамотния избирател. Неграмотният избирател или този, който не иска да гласува за личности, може да упражни правото си на глас само на първа степен, т.е. по стария начин, без да гласува за личности и неговият глас е напълно валиден. На практика въвеждането на тази система в българските условия ще създаде предпоставки за формирането на нова политическа култура.
Изключително важно е да отбележим, че при този тип избирателна система всички кандидати за народни представители са равнопоставени. По този начин се преодолява отрицателната енергия и всички негативни настроения, които неизменно съпътстват подреждането на листите. Създават се реални условия за повишаване качеството на състава на бъдещия парламент. Повишава се конкурентноспособността и подбора на хората в листите. Значително се намаляват възможностите за корупция и от гледна точка на компютърната обработка няма съществени усложнения. Удобна, както за провеждане на парламентарни избори, така и за местни избори Преференциалната избирателна система в различни модификации е най-разпространената в Европа: Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Финландия, Гърция и др.

Какви са недостатъците на системата?

Преди всичко този тип избирателна система ще удължи времето за преброяване на резултатите в секционните избирателни комисии средно с около 90 минути и ще оскъпи леко цялата процедура по провеждане на избори.
Избирателните системи са важен елемент в политическия процес, защото отразяват волята на избирателите. Затова, ако те не съумеят да откликнат на исканията на гласоподавателите, то самите избори и избирателната система се оказват лишени от онова значение, което им се предава в демократичния изборен процес. Резултат на това явление са апатията, оттеглянето от изборите и неучастието на гражданите като форма на протест срещу слабата ефективност на дейността на политическия елит в представителните държавни институции. Подобни процеси се наблюдават и у нас. Затова е важно за НДСВ като водеща политическа сила и участваща в управлението на държавата да инициира дискусия и да отстоява ясна и категорична позиция по отношение на изборния процес. Повдигането на въпроса за нужните промени в избирателния закон у нас ще предостави реална възможност на либералната партия да провокира общественото внимание в посока на търсене на необходимите промени. По този начин ще се демонстрира отвореност и ангажираност за преодоляване на негативните обществени тенденции. Това от своя страна е добра предпоставка и за повишаване на електоралния потенциал на НДСВ.
Трябва да отбележим, че ефектите, които произтичат от използването на конкретна избирателна система, винаги зависят и от локалните фактори, които са характерни за съответната държава – политическа традиция и практики, политическа социализация и култура на избирателите. Те винаги трябва да бъдат взимани под внимание, защото оказват съществено влияние върху политическия процес и влияят върху това дали и до каква степен дадена избирателна система дава възможност за представителност, при това равнопоставена представителност на реалните предпочитания на упражнилите правото си на глас избиратели.

СПРАВКА ЗА ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ В СВЕТОВЕН МАЩАБ

МАЖОРИТАРНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА
Афганистан – двукамарен парламент – Национална асамблея
Алжир - двукамарен парламент – Национален съвет
Антигуа и Барбуда – двукамарен парламент – Камара на представителите
Аржентина - двукамарен парламент – Сенат
Австралия – Камара на представителите
Азербайджан
Бахами – двукамарен парламент – Камара на представителите
Бангладеш
Барбадос - двукамарен парламент – Долна камара
Беларус - двукамарен парламент – Камара на представителите и Сенат
Белизе – Двукамарен парламент - Камара на представителите и Сенат
Боливия – двукамарен парламент – Камара на сенаторите
Ботсуана
Бразилия – двукамарен парламент – Федерален сенат
Бурунди – двукамарен парламент – Сенат
Канада – двукамарен парламент – Долна камара
Централна Африканска република
Чили – двукамарен парламент – Камара на представителите и Сенат
Китай
Конго - двукамарен парламент – Долна камара
Кот Д`ивоар
Куба
Чехия – двукамарен парламент – Сенат
Народна демократична република Корея
Джибути
Доминиканска република – двукамарен парламент – Сенат
Египет – двукамарен – Долна камара
Eтиопия – двукамарен парламент – Долна камара
Фиджи – двукамарен парламент – Долна камара
Франция – двукамарен парламент
Габон
Гамбия
Гана
Гренада – двукамарен парламент – Долна камара
Хаити
Индия – двукамарен парламент – Камара на представителите
Иран
Ямайка – двукамарен парламент – Долна камара
Йордания – двукамарен парламент – Долна камара
Кения
Кирибати
Кувейт
Киргизстан
Латвия
Ливан
Либерия – двукамарен парламент
Малави
Малайзия - двукамарен парламент – Долна камара
Малдиви
Мали
Маршалски острови
Мавриций
Монголия
Непал - двукамарен парламент – Долна камара
Пакистан - двукамарен парламент – Долна камара
Палау - двукамарен парламент
Папуа Нова Гвинея
Полша - двукамарен парламент - Сенат
Сейнт Кит и Невис
Сейнт Лусия - двукамарен парламент – Долна камара
Самоа
Сингапур
Словения - двукамарен парламент – Горна камара
Соломонови острови – еднокамарен парламент
Швейцария – двукамарен парламент – Горна камара
Сирия
Того
Тонга – еднокамарен парламент
Тринидад и Тобаго - двукамарен парламент – Долна камара
Уганда
Обединено Кралство - двукамарен парламент – Долна камара
Танзания
САЩ - двукамарен парламент
Узбекистан - двукамарен парламент – Долна камара
Вануату
Виетнам
Йемен - двукамарен парламент – Долна камара
Замбия
Зимбабве - двукамарен парламент


ПРОПОРЦИОНАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА
Алжир - двукамарен парламент – Народно събрание
Ангола
Аржентина – двукамарен парламент – Камара на представителите
Австралия - Сенат
Австрия
Бенин
Бразилия – двукамарен парламент – Камара на депутатите
България
Буркина Фасо
Камбоджа – двукамарен парламент – Долна камара
Колумбия – двукамарен парламент – Камара на представителите и Сенат
Коста Рика
Хърватска
Дания
Екваториална Гвинея
Финландия
Гуана
Исландия
Индонезия
Ирландия
Италия – двукамарен парламент
Люксембург
Мароко - двукамарен парламент – Долна камара
Мозамбик
Намибия - двукамарен парламент
Нигерия
Норвегия
Пакистан - двукамарен парламент – Горна камара
Парагвай - двукамарен парламент
Перу
Румъния - двукамарен парламент
Словакия
Швеция
Турция
Украйна
Уругвай - двукамарен парламент

СМЕСЕНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА
Албания
Армения
Камерун
Германия – двукамарен парламент
Гватемала
Хондурас
Япония - двукамарен парламент
Казахстан – двукамарен парламент – Долна камара
Лесото – двукамарен парламент – Национална асамблея
Литва
Мадагаскар – двукамарен парламент – Долна камара
Мексико - двукамарен парламент
Микронезия
Монако
Нова Зеландия
Панама
Корея
Русия - двукамарен парламент – Долна камара
Сенегал
Сейшелски острови
Словения - двукамарен парламент – Долна камара
Испания - двукамарен парламент
Швейцария - двукамарен парламент – Долна камара
Тайландия - двукамарен парламент – Долна камара
Тунис - двукамарен парламент – Долна камара
Венецуела

Магдалена Стоянова, Милена Костова

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене