Обяснение на системата Хеър-Ниймаер [6 февруари 2009]
I. Методът Хеър-Ниймаер:
Т.нар. метод на най-големия остатък е един от начините за трансформиране на
получените гласове в мандати. Този метод най-общо изисква броят на гласовете,
получени от всяка партия, да бъде разделен на квота, която при различните системи
(Хеър, Друуп, Империали и т.н.) се изчислява по различен начин.
Както става ясно от името, при метода Хеър-Ниймаер, който ще се използва за
транслитерация на действителните гласове в депутатски места, се прилага така
наречената квота Хеър. Принципно тя е равна на общия брой на всички
действителни гласове, делени на общия брой на мандатите, които трябва да бъдат
разпределени.
Х
__________ = Квота Хеър
У
където Х = всички подадени действителни гласове,
У = броя на всички мандати.
Нека разгледаме един хипотетичен случай за бъдещия вот за българските
представители в Европейския парламент (ЕП). Да предположим, че избирателната
активност е 30%, което ще е приблизително равно на 2 016 000 гласували* (за
удобство предполагаме, че всички бюлетини са действителни). България ще
разполага с 18 места в ЕП. В закона за избиране на евродепутати е определено, че
дадена партия или коалиция ще участва в разпределението на мандатите, ако е
преминала праг, който е еквивалентен на националната избирателна квота. Тази
квота е “ частното от деленето на броя на действителните гласове на национално
ниво на броя на членовете на Европейския парламент от Република България” (§ 1,
т. 8 от допълнителната разпоредба), а преизчислена в проценти тази бариера е равна
закръглено на 5,56% (1/18-та).** Какъв е принципът при използването на метода
Хеър-Ниймаер: при изчисляването на квотата Хеър се игнорират гласовете,
подадени за партиите, които не са преминали бариерата (в нашият случай 5,56%).
При това положение квотата Хеър е равна на:
(Х – Z)
__________ = Квота Хеър
У
където Х = всички подадени действителни гласове,
Z = броят на гласовете, подадени за партии под определения праг,
У = броят на всички мандати.
Да предположим, че следните партии са получили гласове в даденото по-долу в
таблицатаразпределение:
* По данни за броя на гласоподавателите, включени в основния избирателен списък за Парламентарните избори 2005
(общо 6 720 941 души).
** Досегашната бариера на пропорционални избори в България (парламентарни) е била 4%.
Партия А Б В Г Д Е
гласове 561 000 110 000 702 000 58 000 385 000 200 000
Партии Б и Г са получили по-малко от електоралната бариера, която в случая се
равнява на 112 000 гласа и те няма да участват в разпределението на 18 мандата.
В разглеждания хипотетичен случай се получава:
Действителни гласове = 2 016 000
Мандати = 18
Национална избирателна квота (праг) = 2 016 000/18 = 112 000 гласа
Гласове за партии, под определената бариера (гласовете за партия Б +
партия Г) = 110 000 + 58 000 =168 000
Квота Хеър = 2 016 000 – 168 000 / 18 = 1 848 000 / 18 = 102 667 (закръглено)
Следващата стъпка е да се разпределят 18-те мандата сред партиите, получили
достатъчна изборна подкрепа, за да прескочат прага. Тук вече се използва квотата
Хеър – резултатът на всяка партия се дели на нея (първата цифра от полученото
число за всяка е нарочно маркирана в червено):
Партия А Б В Г Д Е
Гласове 561 000 110 000 702 000 58 000 385 000 200 000
Гласове/
квотата Хеър
(цяло число)
516 000/
102 667 =
5,46
- 6,84 - 3,75 1,95
Първоначални
мандати
5 - 6 - 3 1
Полученото цяло число определя броя на сигурните мандати, които формацията
получава на тази стъпка: партия А – 5; партия В – 6; партия Д – 3; партия Е – 1.
Общо на тази стъпка са разпределени 15 мандата – остават неразпределени още 3.
Тук вече в действие влизат най-големите остатъци – като по низходящ ред най-
големите числа след десетичната запетайка получава по един допълнителен мандат
(маркирани в таблицата по-долу в червено). Така допълнителни мандати ще получат
партиите в следния ред – партия Е (*,95), партия В (*,84), партия Д (*,75).
4
Партия А Б В Г Д Е
Гласове 561 000 110 000 702 000 58 000 385 000 200 000
Гласове/
квотата Хеър
(остатък)
5,46 - 6,84 - 3,75 1,95
Допълнителни
мандати
0 - 1 - 1 1
Общо:
Партия А Б В Г Д Е
Гласове 561 000 110 000 702 000 58 000 385 000 200 000
Гласове/
квотата
Хеър
5,46 - 6,84 - 3,75 1,95
Крайни
мандати
5 - 7 - 4 2
II. Преференциално гласуване:
След определянето на общия брой на мандатите, които всяка партия получава,
следва последната стъпка – персонификация на получените места. При нея
мандатите се заемат от конкретните личности в партийните листи в низходящ ред на
тяхната подредба. Специфичното в предстоящите европейски избори у нас е, че
избирателите ще имат правото на т.нар. преференциално гласуване. В използвания
на тези избори вариант всеки гласоподавател ще може да отбележи своето
предпочитание за един от кандидатите в листата, за която гласува.* Това
практически означава, че той дава на кандидата своята преференция да е на първо
място в подреждането. В този смисъл не е съвсем адекватно да се приема, че
избирателите ще имат възможност да пренареждат цялата листа. По-скоро те ще
могат да посочат един от кандидатите, намиращи се на по-задна от първата позиция,
който предпочитат да бъде приеман като водач на тази листа. По закон изборната
бюлетина може да съдържа само едно предпочитание (преференция) за посочен от
избирателя кандидат. Когато бюлетината съдържа две или повече предпочитания, се
приема, че тя не съдържа такива, като гласът се смята, че е подаден само за
избраната партийна листа. Гласоподавателят има право да не посочва преференция в
своята бюлетина (може да се предположи, че поради една или друга причина, това
ще бъде масовия случай на следващите избори). При това положение неговият глас
* Възползването от това право има смисъл, само ако се посочва кандидат, поставен на позиция след първата в листата.
5
се счита подаден просто за партията и коалицията, без специално предпочитание в
рамките на нейната кандидатска листа.
Как ще става разпределението на мандатите, получени за една партия, при
отчитане на преференциите на избирателите. На първо място трябва да се отбележи,
че преференциалните гласове, подадени за отделен кандидат, ще се вземат предвид,
ако техният брой възлиза най-малко на 15% от действителните гласове, подадени за
съответната кандидатска листа. Да вземем данните от горния хипотетичен пример:
Гласовете за партия А са 561 000 – за да може даден кандидат, поставен в
първоначалната листа на по-задно място от 5-та позиция, да заеме със сигурност
един от петте мандата на партията, той трябва да е получил преференциите на 84
150 от гласувалите за формацията избиратели. Ако никой от останалите кандидати
(независимоот позицията им в листата) не е получил преференции (или е получил
по-малко от 15%), то гореспоменатият кандидат с получените преференциални
гласове директно взима първото депутатско място. Когато няколко кандидати са
получили над 15% преференции, то тяхното подреждането се определя според броя
на преференциалните гласове, получени от всеки от тях, като се започне с най-
високия брой. Когато двама или повече кандидати са получили еднакъв брой
предпочитания (преференции), според закона решаващо значение има редът, по
който те са подредени в кандидатската листа. Когато броят на мандатите, получен от
съответната политическа партия или коалиция на политически партии, е по-голям
или равен на броя на кандидатите с преференциални гласове, незаетите места се
разпределят в низходящ ред по подреждането в листата.
Пример:
Кандидатска листа на партия А
(получени 561 000 гласа = 5 мандата)
Позиция Кандидат Получени преференциални гласове
1 Христо Христов 86 955 (15,5%)
2 Мария Мариева 50 000 (8,91%)
3 Николай Николов 100 000 (17,8%)
4 Борис Борисов 15 850 (2,83%)
5 Даниела Даниелова 1 000 (0,17%)
6 Петя Петрова 112 200 (20 %)
7 Георги Георгиев 0
8 Иван Иванов 0
9 Симона Симова 0
10 Милена Миленова 0
Петте мандата за партията в горния хипотетичен случай ще се разпределят както
следва:
1ви мандат – Петя Петрова (макар да е поставена на шесто място в листата, тя е
кандидатът, получил най-много преференциални гласове)
2ри мандат – Николай Николов (със своите 100 000 преференциални гласа или
17,8% от общите гласове за партията, това е кандидатът, който заема второто място)
3ти мандат – Христо Христов (макар че е водач на листата, този кандидат
получава и третата по големина подкрепа от преференциалните предпочитания над
15% от общите гласове за партията)
От петте мандата остават още два, но вече няма кандидат, който да е получил
над необходимите 15% преференциални гласове и тук персонификацията на
мандатите продължава по подреждането в кандидатската листа на партията.
4ти мандат – Мария Мариева (поставена е на второ място в листата, а водачът
Христо Христов вече е получил мандат)
5ти мандат – Борис Борисов (поставен на четвърто място в листата, а първият,
вторият и третият в нея вече са получили мандати).
В разглеждания случай на разпределение на получените пет мандата само един
от кандидатите, намиращи се до 5-то място в първоначалната листа, не взима
мандат. Това е Даниела Даниелова. Въпреки че е поставена на пета позиция, тя не
получава евро-депутатско място, поради факта, че избирателите са решили да дадат
повече предпочитания за 6-тия в листата – Петя Петрова.
|
|
